
Роботизацията, недостигът на кадри, регулаторната тежест и необходимостта от по-тясно сътрудничество между бизнеса бяха сред основните теми на третото издание на срещата, проведено в рамките на Industrial Tech Forum 2026.
На 7 октомври 2026 г. представители на водещи браншови организации, индустриални клъстери и международни бизнес общности обсъдиха актуалните предизвикателства и перспективите пред българската индустрия по време на Третата годишна среща на сдруженията в индустрията. Форумът се проведе в рамките на Industrial Tech Forum 2026, организиран от TLL Media и Интер Експо Център.
Българо-испанската търговска камара участва в срещата за трета поредна година, като част от разширяващия се диалог между организациите, които представляват различни сектори на икономиката и работят за развитието на бизнес средата в България.
С всяко следващо издание форматът привлича все повече участници и разширява обхвата на дискусиите. Тази година в срещата се включиха общо 15 представители на браншови асоциации, двустранни търговски и индустриални камари и международни бизнес организации. Модератор на дискусията беше дипл. инж. Орлин Димитров, изпълнителен директор на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ).
Роботизацията и технологичната трансформация – фактори за конкурентоспособност
Сред основните теми на срещата беше внедряването на нови технологии и ускорената трансформация на производствените процеси. Дигитализацията и роботизацията все по-осезаемо променят начина, по който предприятията организират работата си, планират инвестициите и отговарят на изискванията на конкурентната среда.
Представени бяха данни на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), според които сред членовете на организацията е отчетен 45% годишен ръст на продадените роботи. Този показател беше част от дискусията за нарастващата роля на автоматизацията и за необходимостта предприятията да адаптират производствените си модели към технологичните промени.
В разговора беше подчертано, че роботизацията вече не е само възможност за повишаване на ефективността, а все по-често необходимост за запазване на конкурентоспособността. Наред с технологичните инвестиции обаче остават важни въпросите за наличието на квалифицирани специалисти, организацията на производството и способността на компаниите да внедряват иновации устойчиво.
Кадрите и връзката между образованието и бизнеса
Недостигът на квалифицирани кадри продължава да бъде едно от основните предизвикателства пред индустриалните предприятия. Участниците акцентираха върху необходимостта образователната система да реагира по-бързо на променящите се потребности на бизнеса и да осигурява по-широка и приложима подготовка.
В дискусията беше отбелязано, че въпреки приемането през 2024 г. на нов Списък на професиите за професионално образование и обучение, практическото прилагане на промените се развива бавно. Това поставя въпроса за по-ефективното сътрудничество между предприятията, професионалните училища, образователните институции и публичния сектор.
Участниците се обединиха около необходимостта от комплексен подход към проблема – от актуализиране на учебното съдържание и развитие на практически умения до по-добро съответствие между професионалната подготовка и реалните работни позиции в индустрията.
Регулаторната тежест и европейските възможности за индустрията
Друг съществен акцент беше административната и регулаторната тежест върху бизнеса. По време на дискусията от Асоциацията на производителите на домакински електроуреди в България (APPLiA) беше представена оценка за увеличение с 1060% на регулаторната тежест в сектора. Според организацията това оказва негативно влияние върху конкурентоспособността на предприятията.
На този фон участниците обсъдиха и възможностите, свързани с Акта за ускоряване на промишлеността, предложен от Европейската комисия през март 2026 г. Сред заявените цели на инициативата са ускоряване на разрешителните процедури за индустриални проекти, създаване на водещи пазари за чисти индустриални продукти и насърчаване на инвестициите в стратегически сектори.
За българските предприятия ключовият въпрос е доколко ще могат да се възползват от новите европейски инструменти и възможности. Това предполага не само подходяща регулаторна среда, но и готовност за инвестиции, технологично обновяване и развитие на конкурентни производствени модели.
Индустриални хъбове, отворени иновации и партньорства
В рамките на срещата беше разгледана и темата за развитието на индустриални хъбове и екосистеми, включително по примера на европейски центрове, свързани с автомобилната индустрия, като този в Барселона.
Обсъждането постави акцент върху възможностите за по-активно развитие на подобни структури в България, които да насърчават взаимодействието между предприятия, технологични компании, научни организации и други участници в индустриалната среда.
Друга важна тема бяха отворените иновации и потенциалът за по-тясно сътрудничество между браншовите организации, индустриалните клъстери и търговските и индустриалните камари. В тази връзка беше предложено организационно партньорство, насочено към по-добър обмен на опит, координация и съвместни действия по теми от общ интерес.
Именно подобно взаимодействие може да подпомогне идентифицирането на общите предизвикателства пред различните сектори и да създаде предпоставки за по-ефективно представителство на интересите на бизнеса.
Международното сътрудничество като част от индустриалното развитие
Сред участниците в срещата бяха представители на Българската браншова камара – машиностроене, Асоциацията на производителите на домакински електроуреди в България (APPLiA), Индустриален клъстер „Електромобили“, Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), Българската асоциация за адитивно производство, Аутомотив Клъстер България, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Клъстер „Мехатроника и автоматизация“.
Международните и двустранните бизнес организации бяха представени от Соня Миклай, главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара; Биляна Манолова, председател на Българо-испанската търговска камара; Весела Тодорова-Мозеттиг, директор на Френско-българската търговска и индустриална камара; Илияна Илиева, изпълнителен директор на Българо-румънската търговска камара; Невена Сендрева, заместник-председател на Конфиндустрия България, отговарящ за индустрията и членската маса; и Ася Рачева, мениджър ключови клиенти в Advantage Austria.
Участието на организации с различен секторен и международен профил обогатява дискусията с допълнителни гледни точки и опит от различни бизнес среди. За двустранните камари това е и възможност да бъдат разглеждани предизвикателствата пред индустрията в контекста на международните икономически отношения, инвестиционните процеси и развитието на партньорства между пазарите.
Устойчив формат за диалог между индустрията и бизнеса
Третото издание на Годишната среща на сдруженията в индустрията потвърди значението на професионалния диалог между браншовите организации, клъстерите и международните бизнес общности. Нарастващият интерес към формата и включването на все повече участници показват необходимостта от пространство за обмен на информация, координация и обсъждане на общите приоритети пред индустрията.
За Българо-испанската търговска камара последователното участие в тази инициатива е част от ангажираността ѝ към развитието на бизнес средата и международното икономическо сътрудничество.
Устойчивата индустрия се нуждае не само от технологии и инвестиции, но и от подготвени кадри, предвидима бизнес среда и ефективно взаимодействие между организациите, които представляват интересите на бизнеса. Именно затова продължаването на подобни формати е важно за изграждането на обща визия за конкурентоспособна и иновативна българска индустрия.
Българо-испанската търговска камара благодари на TLL Media и Интер Експо Център за организацията и възможността да бъде част от дискусията.
