13/12/2023

NAT - 5 ГОДИНИ ПАРТНЬОРСТВО ЗА БЕЗОПАСНО КРЪВОПРЕЛИВАНЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

На 7-ми декември в зала Виваком, намираща се на ул."Оборище" 5 се отбелязаха 5 години от от въвеждането на Nucleic Acid Testing (NAT) в системата по трансфузионна хематология в България. Едно мероприятие, инициирано от българската фирма БУЛМАР МЛ ООД и испанската фирма GRIFOLS в партньорство с БЪЛГАРО-ИСПАНСКА ТЪРГОВСКА КАМАРА за да се  сподели успеха за общественото здраве в Р България след въвеждането на NAT технологията, с която се диагностицира донорската кръв за наличие на трансмисивни инфекции. Мисията му бе да представи ползите от инвестицията, която държавата е направила чрез закупуване на апаратурата на испанската компания GRIFOLS, за да осигури безопасността на кръвните продукти за кръвопреливане и на плазмата за производство на лекарствени продукти. Въвеждането на този вид диагностика на донорската кръв значително скъсява времето от заразяването на донора до момента на установяване на тази инфекция в донорската кръв. По този начин ранната диагностика се превръща в съществена част от превенцията на трансмисивните инфекции.

По време на вечерта бяха раздадени грамоти с благодарност за партньорството и подкрепата на специалистите по трансфузионна хематология в Република България от Научно Дружество по трансфузионна хематология.

Сред гостите бяха Проф. Илко Гетов, Зам. Министър на Здравеопазването; Доц. Д-р Петко Стефановски, Зам. Министър на Здравеопазването;  Г-жа Яна Кюркчиева, парламентарен секретар на МЗ; Кирил Ананиев; маг. фарм. Богдан Кирилов, Изпълнителен Директор ИАЛ; Светлин Спиров, Гл.секретар на ИАЛ,  Д-р Николай Николов – директор НЦТХ; Д-р Жанина Йорданова – директор РЦТХ Варна; Д-р Петя Матеева – директор РЦТХ Ст.Загора; Д-р Николай Андреев – директор РЦТХ Плевен;  Д-р Янко Янков – директор РЦТХ Пловдив и др. Поздравителни адреси от Министерство на Здравеопазването и от Комисията по Здравеопазването към Народното Събрание. Водещ на събитието беше маг. фар. г-жа Мариела Марчева, независим консултант.

Кръвопреливането е съществена част от модерното интензивно лечение, което помага на милиони хора да бъдат спасени и върнати към живота.  Без него е невъзможно да се осъществяват успешно дейностите на такива медицински специалности като спешна медицина, кардиохирургия, ортопедия и травматология, трансплантология, хематология и онкология и други. Освен за рутинното лечение, приложението на кръвни продукти е от изключителна важност при възникнали бедствени ситуации, крупни производствени аварии, катастрофи и др.

 Разглеждано най-общо като полезно и безпроблемно, кръвопреливането всъщност може да предизвика сериозни рискове за сигурността на пациента поради нежелани реакции и усложнения. Кръвта е биологичен материал и винаги ще има рискове, свързани с преливането на кръвни съставки и кръвни продукти. Невъзможен  е нулев риск при кръвопреливанията, както всъщност е и при всяка друга медицинска интервенция.

Основна цел на трансфузионната хематология  е всички звена на трансфузионната система да осигуряват безопасни и сигурни кръвните съставки и достъпно снабдяване и лечение на пациентите с тях, както и запазване на здравето на донорите и на медицинския персонал, свързан с лабораторната диагностика и провеждането на хемотрансфузиите.

Повишеното обществено внимание върху възможните усложнения от кръвопреливанията е насочено главно към риска от предавани чрез тях  инфекции, т.н. трансмисивни инфекции: хепатитни вируси, причиняващи Хепатити тип А, В, С, D и др.;  човешки имунодефицитен вирус, причиняващ  СПИН;  Парвовирус  B19; вирус, причиняващ Западно-Нилска треска и др.

След преливане на инфектирана единица кръв може да се наблюдава клинична картина както на остро възникнала инфекция, така и на продължителна хронична инфекция, която да доведе до значителни увреждания на засегнатите органи и системи, до загуба на трудоспособност и до фатален изход от болестта.

Рискът от вирусни инфекции, предадени по кръвен път, в последните години намалява значително в страните с висок човешки индекс на развитие. Една от основните причини за този факт е използването на  съвременни молекулярни методи за вирусна диагностика на дарената кръв като NAT технологията.

NAT технологията бе въведена в България през 2018 г. чрез закупуването на 6 броя автоматизирани и интегрирани системи за извършване на NAT диагностика на трансмисивни инфекции. Проектът беше част от Националната научна програма „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“ към Министерство на образованието, одобрена с Решение на Министерския съвет от 15.08.2018 г. Закупената апаратура беше инсталирана в Национален център по трансфузионна хематология /НЦТХ/, Регионален център по трансфузионна хематология Пловдив (РЦТХ Пловдив),  Регионален център по трансфузионна хематология Стара Загора (РЦТХ Стара Загора), Регионален Център по Трансфузионна Хематология — Плевен (РЦТХ Плевен), Регионален център по трансфузионна хематология - Варна (РЦТХ- Варна).

NAT е най-новата технология в световен мащаб за диагностика на донорската кръв за широк спектър трансмисивни инфекции като СПИН, хепатити A, B, C и E, Западно Нилска треска и др. Този метод за тестване на донорска кръв за трансмисивни инфекции се основава на високочувствителни молекулярни методи за откриване на вирусните  ДНК или РНК в изследваната кръвна проба.

Основните преимущества на NAT технологията са:

• Скъсяването на т.н. „прозоречен период“ - времето от заразяването на донора до момента на установяване на тази инфекция в донорската кръв
• Свежда до минимум вероятността от заразяване на пациент или кръвен продукт, произведен от донорска кръв
• Осигуряване на качествени кръвни продукти, чиято сигурност отговаря на най-високите стандарти, съществуващи към момента в световен мащаб
• Предотвратяване на загубите от унищожаване на скъпи преработени кръвни съставки, получени чрез иновативни методи и на заразени сборни пулове от човешка плазма за производство на лекарствени средства
• Прекратяване на изследванията на пуловете плазма чрез NAT в чужбина, което спестява финансови средства и време
• Намаляване на разходите за закупуване на реактиви за серологично изследване на антиген С при HCV инфекция
• Предотвратяване на необходимостта от скъпоструващо продължително медикаментозно лечение на пациенти с трансмисивни инфекции от преливане на заразена кръв, особено с хепатит С